Защо да изберете аналогов фотоапарат

И още нещо: ако харесвате неща като slow fashion, slow TV или slow food, ще се влюбите и в аналоговите фотоапарати и фотографията!

Любимият ми аналогов фотоапарат, Flexaret (чешка марка фотоапарати, произвеждани между 1939 и 1970 г.), тежи около 2 килограма (плюс светломер и няколко филма), така че понякога се чувствам повече като носач на фотоапарат, отколкото като фотограф. Това е част от „религията“, така че бъдете подготвени. Но това, което обичам при аналоговите апарати, е, че в края на процеса (който ще ви опиша по-късно) ще бъдете възнаградени с красиви (в моя случай) 12 черно-бели фотографии в квадратен формат 6×6 cm върху един филм.

Какво ми трябва?

Необходимо е да имате аналогов фотоапарат, светломер (или приложение в телефона), аналогов филм, подходящ за вашия тип фотоапарат (35 мм или ролфилм), търпение и време. Това е отлично упражнение за нерешителни хора, защото имате ограничен брой кадри на филма (35 мм обикновено съдържа 36 кадъра, но може да има и 12 или 24; ролфилмите обикновено имат 12). Трябва да мислите повече за това, което заснемате, отколкото с цифров фотоапарат. Помислете за цветовете (или контрастите при черно-бяла фотография), композицията, ъгъла и т.н. Струва ми се почти невероятно, че много известни фотографи са работили само с аналогови фотоапарати, а кадрите им са толкова съвършени (дори и днес).

Още се чудите защо аналогов?

Получих Flexaret VI от баща си и веднага се влюбих в него – разхождах се из горите, из чужди земи, а също и из Прага, оглеждайки се наоколо в търсене на перфектния кадър. Какво необичайно ниво на концентрация! Това състояние на ума ви помага да видите своя град / село / квартал по нов, по-детайлен начин. А моят съвет? Не забравяйте да поглеждате нагоре – обикновено се концентрираме върху първото ниво на сградите, но интересните неща често са на нивото на втория етаж или дори по-високо.

Когато усетите, че моментът е настъпил и сте открили нещо специално, което заслужава да бъде заснето, поставете филма във фотоапарата (можете да го направите и предварително у дома) и вижте как изглежда мотивът през обектива. Ако всичко е наред, можете да измерите светлината със светломер (не забравяйте да зададете ISO на филма си) и да изберете правилната комбинация от експонационно време и бленда. Последната стъпка при заснемането на снимката е да вдишате, да задържите дъха си и да натиснете спусъка (с надигаща се вълна от адреналин). 

Заснехте първата си аналогова снимка!

Сега идва странната част – трябва да изчакате снимката, понякога доста дълго. Преди да я видите, трябва да довършите целия филм и да го проявите (у дома или да го занесете във фотолаборатория). След тази процедура снимките ви ще станат видими върху филма и никога няма да забравите този момент, изпълнен с очакване, емоции, вълнение, а понякога и разочарование, ако нещо се е объркало. Опознайте снимките си и си дайте време да свикнете с фотоапарата – всичко ще става все по-добре. Аналоговата фотография е силно пристрастяваща.

Какво да правите със снимките на филмовата ролка?

След проявяването на снимките ще получите негативи, които лесно се надраскват и повреждат, затова аз правя дигитални копия (като резервно копие) и горещо го препоръчвам. Можете да поискате това във фотолаборатория или да го направите сами със специален скенер с осветяване от двете страни на машината (например Epson Perfection v550, какъвто имам аз).

За да получите снимка на хартия, можете да използвате директно (мокро) увеличение от филм с химия и фоточувствителна хартия или да отпечатате дигиталните версии (както споменахме по-горе). Печатът от дигитални файлове има едно голямо предимство – можете да ги обработвате на компютър (ретуш, изрязване, корекция на експозицията и т.н.). При мокрия процес това не е толкова лесно (с изключение на изрязването).

Защо да ги отпечатвате само на хартия?

Можете да имате магнити, постери, фотокниги или фотокартини с тях! Но най-популярна все още е хартията, особено квадратният формат 10 × 10 cm, който не е нито малък, нито голям.